Тези дни попаднах на една мисъл на някакъв нобелист, не успях да му запомня името, но бях впечатлен: “не е вярно, че няма нищо по-бързо от светлината - това е тъмнината, тя винаги е пред светлината”. Простичко, но пълно с голям смисъл. И една красива метафора. Човек постоянно се бори с мрака - той е безкраен, а светлината е неизчерпаема. Така че в случая аз ще си позволя да се възползвам от тази мисъл и да кажа, че стремежът да докоснем истината може да се наподоби със стремежът светлината да избута мрака. Мракът е навсякъде, светлината е частен случай, но неизбежен. Красивото във всичко това е неограниченият стремеж на светлината да победи. Невероятно би изглеждала една светла вселена...
Уточнявам, обаче - истината в научен, философски смисъл, а не в библейското си звучене. Това е може би по-важното за мен. Информацията е безкрайна. Безкраен е и стремежът тя да бъде овладяна и усвоена. Всъщност вселената е изградена само и единствено от информация. Информацията си съществува навсякъде, независимо от нашето съзнание. И ако ние успеем да проумеем това, да овладеем нейните проявления, да специфицираме характеристиките на нейното появяване, съхранение и разпространение, това би означавало, че сме овладели тайните на Вселената. Аз лично се съмнявам, че някога това може да се случи. Информацията е динамично съществуваща и еднопосочно развиваща се. Единствено разума е в състояние да я подреди и да я употреби за своя полза. Това са „невчесани мисли” и вероятно не звучат гладко, но поне идеята мисля че е достъпно ясна. Като че ли религията прави опит да овладее този процес, но изразявам съмнение, че може да има успех, защото информацията се развива и в количествено и качествено отношение, а методите на църквата (разбирай религията) си остават същите каквито са били още при нейното създаване. Мисля, че ако тя развиваше философските фундаменти, върху които се е изградила, ако имаше наистина водеща роля като прогресивна и единствена сила в обработката на глобалната информация, щеше да печели много привърженици. Такава е нашата мисия в живота - да продължим и запазим вида - “инструмента” на природата.
   Тук като че ли малко се размекнах. Ето - концентрирам се и задавам грешния въпрос: Кому е нужна религията? Ако търся наистина отговор, ще трябва всичко да започне отначало. Предлагам един отговор, който обикновено не се харесва. Религията е измислена за да държи в подчинение човека. Това си е съвършен инструмент за манипулиране на мисленето. Първоначално създадена да обясни необяснимото, впоследствие се изкористява и много успешно влияе върху обществото. Съжалявам, ако съм засегнал нещо лично, но за мен това е очевидно. И още нещо. Не знам защо обществото проповядва търпимост към вярващите - да се уважава вярата им и по никакъв начин да не ги обиждаме (т.е. ние - атеистите). Нищо лошо. Ами аз какво да правя? Не мога да дискутирам с вярващия, защото ще му накърня чувствата. Неприятно ми става, когато и по медиите се толерира здраво религията. Вмъкват се най-различни коментари на религиозни теми, а на атеистични не. Защо ме задължават да приема религията като даденост и да я прегърна от душа и сърце? Не е ли по-справедливо да се внесе яснота кой кой е. Аз съм такъв - когато нещо ми се натрапва, това ме държи нащрек - задължително някой ще извлече полза на мой гръб. И за да бъда отвратително краен, ще кажа, че повече вярвам в Дядо Мраз. А и Торбалан ми е симпатичен. Но, сериозно - аз си изживях детството и измислените неща не ме вълнуват. Просто помъдрях. Направил съм своя избор. Нещата изглеждат така, че атеистите трябва да наведат виновно глава и да се измъкнат на пръсти. Не съм виновен. Аз съм просто атеист.

И аз!Особенно се дразня, когато очевидно зли хора са войнстващо вярващи и те карат да се чувстваш като,че дамоклев меч виси над теб заради несподелянето на вярата им-те си знаят в кого и какво.

Напълно Ви разбирам, ponicka. Цялата тази бъркотия допълнително усложнява живота. Парадоксът е там, че чл. 13 от Конституцията на РБ е категоричен - църквата е извън държавата. А успоредно с това имаше дори свещеници във Великото Народно Събрание! И независимо от тези обстоятелства продължава лицемерието на висши държавни институции, които официално ухажват църквата. Може би това ще им е от помощ, ако се наложи да овладяват обществените напрежения...

Всеки вярващ християнин със сигурност не е светец, но всеки атеист със сигурност е интелектуален и/или духовен скопец. Казаното се вижда от незнанието на скопеца по какви причини е скопен. За което нито един вярващ или невярващ не му е виновен, най-малкото Бог. Справка - Макс Шелер, ако за някое скопче това име или каквото и да е смислено има действително смисъл. Разбира се могат да се кажат много още неща, но за това трябва да има минимален смисъл. Извинения на някой, ако се е засегнал лично.

Има нещо сбъркано в това, което си написал. Или поне е непонятно. За мен, разбира се. Озадачава ме начинът ти на израз. Ползваш религиозен жаргон, който ни най-малко не ме убеждава. Предпочитам да разговарям не с обидчиви, а с мислещи хора. Не го приемай лично - навярно си от втората група, но недей така с рогата напред. Според теб излиза, че който не е с мен е против мен. А това е... Знаеш вероятно коя идеология е приела това за мото. Все пак живеем в една реалност, в която трябва да има място за всички ни. Свободата на мисленето е нещото, което ни прави хора и не бива да ни противопоставя един на друг. Апропо. Макс Шелер не е от любимите ми автори. Аз също мога да ти препоръчам някой автор. Но мисля, че е по-човешко (например Ницше) да проявим мъдрост и да запазим уважението между хората. И още нещо. Аз държа да изразявам моето лично мнение, а не да цитирам други. Неизбежно някои идеи ще съвпаднат, други ще се разминат, но така ще установим, все пак, че истината е някъде там...
Бъди здрав и мъдър.

P.S. Впрочем публикувах още нещо по темата. Не че те моля за коментар, но искам да съм с чиста съвест, когато евентуално се породи дискусия.

Не, не съм се засегнала:)Точно такива като вас визирах .Липсата на толерантност и неизменното присъствие на заплаха са общи характеристики за всички вас.Духовността е израз на духа на всеки човек,не на господ,ако и да го има за ваше удобство:)

Не разбрах каква "липса на толерантност" съм проявил, какво "неизменно присъствие на заплаха"? Това клони към обида. Не ме слагайте под общия знаменател на тези, които Ви са неприятни. Нима моята идея противоречи с нещо на Вашето разбиране за толерантност? Просто пътят и начина за достигане на удовлетворение от постигнатите резултати в търсенето на истината при нас са различни. А за мое удобство господ няма. Има Велика Природа. И закони, които я държат в равновесие. И пак казвам - ако за Вас Бог е синоним на Природа, значи говорим на един и същ език. Не съм употребил нито една груба дума, с извинение. А може би е трябвало?

Спомням си, че навремето майка ми ми казваше: "Не спори с жени!" ;-)