Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2012 13:23 - За възникването и оцеляването на разума
Автор: christ Категория: Лични дневници   
Прочетен: 989 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 26.01.2012 13:25


image

 

С един приятел по интереси скоро си разменяхме идеи по различни въпроси. Ето един от тях: „...Аз си мисля, че всеки от съществуващите днес видове е идеално приспособен към своя хабитат. В противен случай той просто не би съществувал...”

 

А къде е мястото на човека в тази система? Ако приемем това за вярно, излиза, че човекът (най-беззащитното и донякъде приспособено същество, с което и двамата сме съгласни) би трябвало да не съществува. Да се опитаме да го изясним. Човекът е също биологичен вид, при това най-младият. Имайки това предвид и ако проявим известна доза снизхождение, можем да приемем, че приспособяването на човека все още не е завършило. Тук обаче има нещо странно. Първо – приспособяването е безкрайно дълъг процес, а човечеството едва е минало началото. Второ – защо развитието на разума очевидно е изпреварило процеса на приспособяване? Не е ли логично първо да се гарантира оцеляването на вида, а след това да се развие разумът? Трето – човекът още не се е прспособил на Земята, а вече има планове да се заселва на други планети. Какви са шансовете да оцелее там? Чий е този грандиозен експеримент. Във всичко това усещам лека паника у архитекта – замисленото трябва да се случи на всяка цена, за възможно най-кратко време. Грешките ще изчистваме в движение. Дано този път този биологиен вид успее да оцелее...

     Тези въпроси ми хрумнаха спонтанно. Вероятно можем да добавим още, но и тези са без отговор. Разсъждавайки по този начин като че ли отново стигаме до една по-отдавна коментирана тема. Става въпрос за водещата роля на разума, неговото създаване, съхраняване и развитие. Разумът трябва да оцелее на всяка цена! Като че ли в резултат на лотария, а не на взискателен кастинг, на човека се е паднало да притежава разум. А е имало и други кандидати. Защо? Защо човекът? И то при тези неблагоприятни за него условия. Защо не се е паднал, например на латимерията – на това идеално приспособило се същество? Защото средата, в която се е създала и съхранила няма нужда от развитие, облагородяване, променяне, каквото и да е въздействие. Това е необходимо там – горе на повърхността на Земята, там Природата съсредоточава силите си. На повърхността има нужда от инструмент, който да помогне на Природата в реализиране на целите й. Но ми хрумва и друг въпрос – защо само едно живо същество трябва да е надарено с разум? И то при наличието на доста реални алтернативи? Или може би ние си мислим така, може те да са някъде около нас... Може би едно нестандартно хрумване – какво всъщност знаем за нашите приятели – растенията?

            Ето още един въпрос. „Респектиращата биография на растенията и успешното им развитие и разпространение в продължение на огромен период от време мен собствено ме кара да гледам на самокоронясването ни като "венец на природата" доста резервирано.” Съвсем лек коментар. Напълно споделям тази мисъл. Дори мисля, че това подпомага моята идея, изразена по-горе, а именно, че: „...развитието на разума очевидно е изпреварило процеса на приспособяване.” Придобитото качество да размишляваме, да анализираме, най-общо казано да използваме разума си, на самите нас като че ли изглежда като екзотична придобивка и ни кара да се дивим на тази ни способност. Никой не задава въпроса какво е това? Програмирано развитие, временно състояние на биологичния вид преди да изчезне, или най-обикновена мутация. Никой не знае какъв е алгоритъма за създаване на разума. В какви екстремални условия е попадал човека  за да може изпреварващо да се развие тази му способност? И то преди да се приспособи все още към обкръжаващата го среда.  Когато от биологична гледна точка той не би трябвало да е носител на разума, просто защото не е в състояние да го опази, толкова е слаб и беззащитен. Тук май ставам краен, но на такива мисли ме навежда подобно разсъждение. Струва ми се, че в целия експеримент има някакво недомислие. В какво се изразява то? В най-общ план предназначението на разума е да обработва заобикалящата информация. Това е безспорно. Защо обаче човешкият разум е толкова ограничен откъм тази възможност? Човекът има много ограничен брой сетива и рецептори.  Къде ни са сетивата за електромагнитните излъчвания, къде  ни са сетивата за  улавяне на ултразвук, къде ни са сетивата за отчитане на радиоактивни емисии? Къде ни са сетивата за толкова още много познати и непознати явления? Защо твърдим, че ние сме съвършени само по причина, че притежаваме разум? А някой може ли да обясни как трябва да изглежда истинският разум? В най-добрия случай може да се създаде математически модел... и толкова.  Ние владеем зародиша на разума, неговата първична, аналитична степен. Вероятно ще трябва да изминем още доста дълъг път преди да достигнем следващата фаза. Не знам каква ще е тя. Може би конструктивна, съзидателна? Не знам... Вероятно това ще стане след пълното ни приспособяване. Ако оцелеем. Защото разумът има и обратна страна. За да се приспособи по-успешно, той често е жестоко агресивен към себеподобните си.





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Привет!
26.01.2012 18:38
Радвам се , че попаднах на няколкото смислени изложения, които сте написали в блога. Въпросът за инфорнацията е много интересен и основен ( така да го кажем :-))
Съвсем наскоро д-р Живко Колев изложи няколко разсъждения относно информацията пред изследователската ни група. Той се позовава на книгата на Hans Christian Bayer " Information. The New Language of Science". Авторът преди всичко излага съществуващите два подхода към анализирането на информацията- атрибутивния и функционалния. За нас по- основополагащ е функционалния подход, тъй като той анализира информацията като феномен в системите с управление. А какво е психиката ( респективно съзнание , самосъзнание, разум) ? - система от информация от дисипативен вид. Целият този въпрос поражда много тангенти...и предполага едно сериозно и задълбочено изследване. Защото е логично да се определи психиката като система от информация от дисипативен вид, но точно каква дисипитавна система е? За мен от особено значение по време на излижението на д-р Колев бяха постулатите за информацията ( те също пораждат възможности за въпроси и изследвания) :
* Информацията се копира без загуба;
* Съществува инвариантност на носителя на информацията;
* Информацията винаги е обвързана с материалния носител.
...
цитирай
2. christ - Към "анонимен"
27.01.2012 22:52
Информацията за мен е доста интересна тема за изследване. Тя е толкова дълбока и безкрайна, че един човешки живот едва ли би стигнал. Любопитно е как от очевидното, с което всички сме свикнали дотолкова, че не го забелязваме в обкръжаващия ни свят, може да се извлекат идеи, да се подпали търсаческият дух, да се разгърне откривателството. А какво по-красиво от това? Всеки човек е любопитен, а аз - много.
Ще се радвам, ако пишете отново. Аз съм тук, аз съм си у дома. Всеки е добре дошъл.
Много Ви благодаря за отделеното време и ласкавите думи. Дерзайте, неизвестното е пред Вас, догонете го!



P.S Обръщам се с извинение към "анонимен". По някакви технически причини, без да разбера как се е случило, е отпаднало името. Посетих блога:http://krivoshapkova.blog.bg/. Препоръчвам го на всеки, който е истински търсещ и неудовлетворен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: christ
Категория: Лични дневници
Прочетен: 98911
Постинги: 36
Коментари: 81
Гласове: 72
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031