Повод за тази статия е попадналата ми случайно книга ( любезно предложена от Мими Петкова) ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ от Проф. д-р Д. Свиленов и Инж. П. Шудер (http://www.commentary.net/bgrecon/dsse.htm ). Признавам си, въпросите, които поставя и анализира са доста интересни. Още в началото те кара да се замислиш. Докато... В един момент усещаш, че леко си подведен, че много внимателно и интелигентно си манипулиран и ти се внушава нещо, което, лично на мен, предизвика съпротивителните ми сили. По-долу ще се опитам да се защитя. Изпитвам огромно притеснение, защото за първи път навлизам толкова дълбоко в тази безкрайна тема и за първи път се опитах да намеря аргументи. Оказа се, че не съм единствения. Благодаря на интернет, че предоставя неизчерпаем океан от информация. Просто трябва да намериш хранителния за себе си планктон и да наситиш организма си. Оказа се, че това е животоспасяващо. Това е еднакво важно и за двете страни – за тези, които възхваляват книгата, и за тези, които се отнасят критично към нея. Аз попадам във втората група. Още в началото става ясно, че в тази книга ще се занимаваме с научен креационизъм. И за да бъда ясен и да изчистя подозренията към мен, че се водя от емоционални подбуди, ще цитирам определението за научен креационизъм, което намерих в Уикипедия:

 

„Научен креационизъм е обобщаващ термин за креационисткото движение целящо да съгласува библейското описание на сътворението със съвременната наука. Неговите подръжници твърдят, че креационизмът предлага най-добрата интерпретация на наличните научни данни.”

Кратко и ясно. Това се подразбира, не, направо се внушава в споменатата по-горе книга, макар че никъде в нея не се споменава думата „креационизъм”. Може би авторите осъзнават, че тя е доста срамежлива...  Какво намираме по-нататък в Уикипедия:

„Подръжниците на научния креационизъм оспорват теорията за произхода на живота и възникването на видовете чрез биологична еволюция и наричат еволюционната теория псевдонаука. Те твърдят, че животът на Земята е творение на Сръхестествен разум. Те отхвърлят научните теории за възрастта на Вселената и твърдят, че Земята е на не повече от десет хиляди години.Мнозинството от научната общност определя научния креационизъм като псевдонаука тъй като той не се придържа към научния метод. Вместо това трудовете по научен креационизъм обикновено представляват компилации от хипотетични слабости на съвременните разбирания относно еволюцията и геологията. Научността на научния креационизъм и последвалата го теория за интелигентния дизайн са част от по-общия проблем за разделянето между наука и псевдонаука според обективни критерии. От 2006-та година в Турция, и в редица, традиционно християнски европейски държави се правят опити за прокарване на тези идеи, но Съветът на Европа ги отхвъля, и осъжда опитите за разпространението им в Европа. В САЩ този спор излиза от чистата академичност и влиза в съда, където, по повод дали може или не може да се преподава в училище се иска съдът да отсъди за научността. През 1987 година Върховният съд на САЩ определя научния креационизъм за религиозно учение.”

      Напълно разбираемо е, че научният креационизъм е обявен за религиозно учение. Когато започнах да чета книгата не знаех какво да очаквам. В момента, в който разбрах, че нещата се измъкват от логиката, разбрах, че крайната цел е манипулацията, т.е. изкривяване на истината. Не искам да бъда голословен и ще си послужа с примери от книгата. Ето един цитат: „...Закодираната в ДНК-молекулата генетична наследствена информация е отговорна за предаването на специфичния строеж на всяко живо същество от генерация на генерация... Самият факт, че съществува кодирана генетична информация (генетичен код, кодова система), задължително предполага съществуването на източник, който се намира извън носителя на информацията – полинуклеотидната верига на ДНК. Тя е материален носител на наследствената информация, както магнетофонната лента е носител на звукова информация, компютърният чип на запаметената информация или листът хартия с написаното върху него изречение. Ясно е, че нито магнетофонната лента, нито компютърният чип, нито листът хартия имат нещо общо с източника на информацията в тях. Те са само нейни носители. Генът е най-малката структурно-функционална единица, в която е закодирана наследствената информация. Следователно той е само материален носител на информацията...” И какво от това? По принцип информацията не може да съществува без материален носител. Това е ясно и на атеистичната наука. Ясно е и на религията. Не разбирам къде се разминават? Какво се критикува? Информацията е обективното свойство на материалните обекти и явления или процеси да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура. Информацията представлява налично, използваемо знание. Ще добавя, че информацията е сведение за всичко, което ни заобикаля. Впрочем информацията си съществува винаги и навсякъде, независимо от нашето съзнание, независимо от това дали съществуваме или не, дали го има човека или го няма.

      Ако отхвърлим теорията за еволюционното развитие, единствената ни алтернатива е да приемем идеята за сътворението. Тук не говорим за доказателства, а за сблъсък на две фундаментално противоположни идеи. Теорията за еволюцията е преди всичко идея, а идеите не се нуждаят от доказателства. Така че, какво критикуваме в книгата?

      Още в началото на книгата има една такава мисъл: „В края на краищата става дума и за най-важния въпрос в живота на човека: въпроса за съществуването на Бога. Всеки човек трябва да си отговори: има ли или няма Бог; приема ли или отхвърля съществуването Му. От отговора на този въпрос се определят до голяма степен смисълът и целта на живота на човека.” Е, това вече е прекалено. До тук беше долу-горе добре, ама като изскочи тая мъдра мисъл и всичко се вкисна. Първо: от къде на къде това ще е най-важният въпрос в живота на човека? Никога съществуването на бога за мен не е било въпрос, който да ме определя като личност. Просто знам, че го няма. Казвал съм го и на друго място, но не мога да се стърпя да не го повторя: Повече вярвам в Дядо Мраз. Той е някак си по-реалистичен, по-земен, засмян и добродушен. С него е преминало детството ни. А какво мога да кажа за оня строг старец (всъщност безполово същество – просто не знам кой му е пришил мъжкия пол), който е без физиономия, без характер, отблъскващо безплътен, за който дори не мога да кажа, че ми е симпатичен. Някои казват, че имал брада – също като Дядо Мраз. Че даже така и го рисуват. Не помня да ми е подарявал нещо. Нито ми е помагал, нито ми е пречел. Така че – не ме интересува. Прекалено много сарказъм вложих тук, май... Господ няма да ми се разсърди – пука му на него за мене. Без малко да пропусна продължението на мъдрата мисъл. Смисълът на живота и целта на живота са привидно допълващи се мисловни категории. Но и тук трябва да сме много внимателни. Защото моето разбиране е коренно различно от това, което влагат в него авторите на книгата. Смисълът на живота е да се реализира неговата цел. Да! Има еволюция. И тя се изразява в стремителното самоусъвършенстване на природата. В понятието „природа” включвам не само Вселената, ами и самия господ. Всичко! Дори и човека. Ами вижте какво се случва – в ЦЕРН – големия електронен колайдер сме на крачка от създаването на нова вселена. Трябва ни само по-голяма мощност. И това е съвсем обективна реалност. Какво се получава? Висшето творение – човекът, е в състояние да повтори успеха на господ. И после – след милиони години, някой като нас да си блъска главата кой ги е създал...

      Все повече се убеждавах, че в случаите, когато научните изследвания водят до резултати, противоречащи на креационистката интерпретация на Светото писание, стриктните креационисти отричат изводите на съответното изследване, научните теории, на които то се основава, или неговата методика. Най-известните примери за това са ефектът на еволюцията върху развитието на организмите, геоложката история на Земята, образуването на Слънчевата система и произходът на Вселената.

 

В биологията еволюция означава промяната на наследствените белези на една популация от поколение на поколение. Белезите са проявление на гените, които биват копирани и предавани на потомството по време на размножаването. Мутациите в тези гени могат да доведат до създаването на нови белези или до промяна на старите. Това води до наследствени изменения между организмите. Нови белези могат да се получат вследствие на трансфер на гени: между популациите, например при миграция, или между видовете, при хоризонтален генен трансфер. Еволюцията настъпва тогава, когато тези наследствени разлики станат по-чести или по-редки в популацията: неслучайно - при естествен отбор, или случайно - при генетичен дрейф.

 

Естественият отбор е процесът, който води до това наследствени белези, които благоприятстват оцеляването и размножаването, да станат по-често срещани, а вредни белези - да станат по-редки. Това се случва, защото организми с благоприятни гени предават повече копия на техните белези в следващото поколение. През поколенията настъпват адаптации чрез комбинации от последователни, малки, случайни промени в белезите, и чрез естествения отбор на най-приспособените към околната среда варианти. В противовес, генетичният дрейф води до случайни промени в честотата на белезите в популацията. Генетичният дрейф се дължи на ролята, която играе шансът върху това дали даден индивид ще оцелее и ще участва във възпроизвеждането.

Е, какво по-ясно от това? Какво имате против еволюцията? С какво не Ви допада? Защо не искате да приемете естествения ход на нещата? Защо намесвате някаква велика сила веднага, щом нещо стане неразбираемо за Вас? Това не е отговорът. Не крийте нежеланието си да признаете науката и нейните постижения, като избутвате на преден план любимият си образ. Неговото присъствие във всеки Ваш аргумент е толкова неуместно и гротескно, че ако наистина съществуваше, щеше да Ви забрани дори да си мислите за него, камо ли да го споменавате. И тук логично идва мястото на теистичната еволюция или еволюционния креационизъм. Когато човек се зарови в джунглата от понятия, видове идейни течения, критики на едното или другото, просто от самосебе си се налага да се ориентира към това, което му импонира, което отговаря на неговия здрав разсъдък, което го кара да се чувства отговорен с позицията си. И така... Теистична еволюция, или още еволюционен креационизъм се нарича принципното виждане, че някои или всички религиозни учения за Бог и сътворението са съвместими с някои или с всички аспекти на съвременното научно виждане за биологичната еволюция. Теистичната еволюция не представлява теория в научния смисъл на думата, а специално виждане как науката за еволюцията се отнася към някои религиозни интерпретации. В този смисъл, привържениците на теистичната еволюция са група хора, които отричат наличието на конфликт в отношенията между религия и наука. С други думи, те смятат, че религиозните учения за сътворението и научните теории за еволюцията не са обезателно противоречиви.

      Креационизмът е възгледът, че човечеството, животът, Земята и Вселената са създадени от свръхестествено божество (или няколко божества), което е съществувало преди тях. Стриктен креационизъм или библейски креационизъм е форма на креационизъм, основаваща се на буквалната интерпретация на описанието на сътворението на света в библейската книга „Битие“. Второто понятие понякога се използва в по-широк смисъл като допуска възможността за теистична еволюция.

      В наши дни креационизмът най-често се свързва с разпространения в Съединените щати християнски фундаментализъм, привържениците на който приемат „Битие“ за достоверен източник за възникването на живота и възрастта на Вселената и Земята. Това контрастира с възгледите на някои църкви, включително Римокатолическата църква, които приемат по-алегорична интерпретация на тези текстове.

      В случаите, когато научните изследвания водят до резултати, противоречащи на креационистката интерпретация на Светото писание, стриктните креационисти отричат изводите на съответното изследване, научните теории, на които то се основава, или неговата методика. Най-известните примери за това са ефектът на еволюцията върху развитието на организмите, геоложката история на Земята, образуването на Слънчевата система и произходът на Вселената. Тези мисли, или поне повечето от тях съм взаимствал от Уикипедия. Не мога да слагам линкове към всяка цитирана дума, така че който се интересува, може да ги намери там. От казаното по-горе и най-вече от съдържанието на книгата „ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ” става ясно, че анализа на креационизма е доста хлъзгава тема. Тя е великолепна почва за развитие на всичко, каквото посееш. Дотолкова, че в определени случаи удовлетворява разбиранията и на атеистите, и на църквата. Но докато креационистите от едно семенце се опитват да завъдят цяла гора, то истинската наука направо сади гора.  В продължение на близо 2000 години, църквата отстоява няколко погрешни схващания, в основата на които стои буквалния прочит на книгата Битие, а всеки дръзвал да оспори църковните канони е бил обявяван за еретик, жестоко малтретиран и изгарян на кладата.

      Когато става въпрос за „научен креационизъм“, обикновенно се разбира опита на определен кръг от учени да съгласуват съвременните научни открития с библейското сътворение.  През 1961 г. е публикувана първата важна съвременна креационистка книга „Потопът на сътворението“ на Хенри Морис и Джон Уайткомб, а  през 1995 г. на български език излиза книгата на Хенри Морис „Научен креационизъм“. Морис и Уайткомб поддържат мнението, че сътворението е станало буквално за 6 дни, преди около 6 хиляди години, че хората са живели едновременно с динозаврите и че Бог е създал всеки вид живо същество отделно от останалите.  В трудовете на Морис и Уайткомб се наблюдава открита пристрастност, както и опит за напасване на фактите спрямо библейската версия за сътворението Тук се изкуших да ползвам идеите на  Васил Даков, на чиято публикация попаднах благодарение на един приятел. Днес съществуват два различни възгледа за произхода на Вселената и живота. Можем да ги обобщим като „креационистки“ и „еволюционен“. Тук трябва да направим едно важно уточнение. Когато става въпрос за „научен креационизъм“, обикновенно се разбира опита на определен кръг от учени да съгласуват съвременните научни открития с библейското сътворение. 

      Ако трябва да бъдем точни, и двата възгледа са съществували през цялата човешка история, ако съдим по запазените писмени източници. Креационизма, или божественото сътворение присъства във всяка религия, както и в митологията на различни племена и народи от всички краища на света.

      Вече съм към края. Осъзнавам, че една такава дискусия би била безкрайна във времето. Всеки може да намери доводи „за” и „против”. Показателно е, че много източници (които не мога да изброя по обясними причини) защитават моето виждане. Удовлетворението ми е, че споделих моята позиция.

Източници: Wikipedia, Васил Даков и попаднали ми тук-там идеи, които съм доразвил

да прочета това изложение. Още повече ,че имах подобно намерение и мислех да напиша мнението си за "ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ" на проф. д-р Дечко Свиленов. Не споделям тезите на креационизма, пък бил той и научен. Въпреки това мисля, че всеки има право на мнение и собствен светоглед ...НО без да го натрапва! Бях поразена, възмутена и онемяла , когато синът ми (10 клас) се върна един ден от училище с цял наръч книги под мишница. Носеше книгите на Дечко Свиленов. Имали организирана от училището среща с писателя Свиленов и той подарил по 5-6 книги на всеки ученик, на целия випуск. В момента библиотеката ми е "обогатена" с книгите на Дечко Свиленов: " Миналото, настоящето и бъдещето на човечеството според Библията", " Християнска етика- учебно помагало за 9-12клас", " Живот след смъртта", " Еволюция или сътворение" и " Сексуалност и секс- какво учи библията". Последната е особено приятна за четене, когато човек реши да се позабавлява... Синът ми беше възмутен. Аз - също. И нашето възмущение не се основава на факта , че някой има идея, различна от нашата , а от това , че там, където се преподава наука, се допуска подобна манипулация над младите умове. Но какво да се прави?! -такова е нивото на учители и директори- тръгнал Свиленов по училищата в България, предлага си беседите, подарява книжки в огромни количества ( интересно кой го финансира ) , а нашего брата полуграмотният учител ( поназнайващ нещо, но не съвсем) се тръшва от умиление пред факта, че цял професор му е дошъл на крака и без да провери съдържателната страна на изложението, го допуска до децата. ... а после , в следващите часове, му преподава биология, философия, химия и физика ...интересно как го прави....
Мислех си да напиша статия за тезите в " Еволюция или сътворение"... но дали си струва?!

Не допусках, че се провежда такава грандиозна манипулация на подрастващите. Направо бих казал, че това е скандално! Просто се вбесявам, когато видя подобни прояви на църквата в лицето на някои амбициозни нейни представители. За кой ли път казвам, че според чл. 13 на Конституцията на РБ църквата е извън държавата. Ако наистина има толкова силно желание да натрапва подобни идеи - да го прави в собствените си среди. Аз съм си избрал позицията в живота и силно ще се съпротивлявам на всеки, който би се опитал да ме промени. Не съм такъв лумпен, че да се поддам на подобна манипулация. А ако си мълчим и проявяваме равнодушие ще се примирим с всичко това и ще дойде време, когато един ден ще се стреснем, но ще бъде безнадеждно късно. Така че си струва! Струва си и още как! Ако не реагираме, ще дадем шанс на заблудата да се чувства победител. Това не трябва да го допускаме.

Науката и религията са човешки и се използват за запълване на желанията на хората.
Приличат си защото и двете нищо не знаят за вселената, а и двете са еднакво жестоки спрямо противниците си.