Нервопсихолозите от университета в Мисури намериха местонахождението на Бога. Това им се удало да направят след като си изяснили, че всичките духовни опити на световната религия имат общ източник и се явяват процеси протичащи в човешкия мозък. За това съобщава "Взгляд" с препратка към научно-религиозното списание „Zygon”. За пример на духовните процеси, сходни във всички религии, било разгледано трансценденталното състояние, когато човек отчасти загубва чувството за реалност в процеса на медитация или молитва, и осъществява комуникация с божеството. Изследователите си изяснили, че такова състояние се достига по пътя на понижаване на активността в десния теменен дял на главния мозък. До същия извод са достигнали и нервопсихолозите в областта на медитацията при будистите и францисканските монаси. Тогава било забелязано, че независимо от религиозната принадлежност, хората използват еднакви нервопсихологични функции, например, прехода в трансцендентно състояние и чувството на единение с универсума. Учените от мисурския университет разширили спектъра на своите наблюдения например над хора с травми на главния мозък. Оказало се, че при повреда в неговата дясна теменна област хората лесно влизат в контакт с Бога.
"Мозъка изпълнява определени функции при извършване на духовен контакт - обяснил професора от мисурския университет Брик Джонстон. – изучавайки хората с мозъчни травми, ние открихме, че хората с повредена дясна предна част на мозъка, много по - бързо достигат такова състояние като трансцендентност". Хората с такъв самоутвърден духовен опит притежават добро психологично здраве, особено ако те вярват в съществуването на божественото. 

      Американските нервопсхолози са изучили тъй нареченото трансцедентално състояние. Напомняме, че именно то се явява показател за „общуването с Бога”. По време на молитва или медитация човек престава да усеща себе си като конкретна личност и се приема като част от единното цяло. Именно в това състояние се създават чудеса и се правят пророчества.

      Както са изяснили учените, единственият начин за изпадане в това състояние е понижената активност на дясното полукълбо на главния мозък. Именно този метод ползват изтъкнатите апологети на световните религии и култове. Интересното е, че всичките различия между религиите се състоят в ритуалите, т.е. в способите да се постигне транс и съединяване с божествената същност. Молитвите, медитацията, използването на психотропни вещества и най-вече танците са насочени към едно и също.

      А ето и още нещо интересно: 

Открити са ясни различия в работата на мозъка при атеистите и вярващите 

      Група учени от университета в Торонто. Начело с Майкъл Инцлихт (Michael Inzlicht) е провела мащабен експеримент, участниците в който били разделени на две групи – вярващи и атеисти. Измерванията на мозъчната активност са показали сериозни различия между представителите на тези групи. Използван е бил теста на Струп – процедура, разработна през 1935 година от американския психолог Джон Рипли Струп. Състои се в това, че им се предлагат редица думи, означаващи резлични цветове, при което цветът на шрифта, с който са отпечатани тези думи, не съответства на тяхното значение. Например думата „червен” може да бъде отпечатана със син цвят. Когато са помолили участниците да назоват цвета на шрифта, те много често са се обърквали поради подсъзнателния стремеж да прочетат думата. По количеството грешки може да се направи извод за способността на човека да превключва вниманието си и да реагира на промените в даденото условие. Анализът на резултатите от експеримента показал, че при изпълнението на задачите, активността на тази част от мозъка, която сигнализира за необходимостта от съсредоточаване, при вярващите се запазва на много по-ниско ниво, отколкото при атеистите. Сравнението на групите по основния критерий – количеството правилни отговори, също показало превъзходството на вярващите. Според думите на Инцлихт корелацията се запазила дори след тестовете, проведени по-късно. По този начин изследователите по строго научен начин са доказали, че религиозната вяра може да окаже благотворно влияние на човека – той става по-спокоен и не се страхува от грешки. „Очевидно излишното безпокойство е вредно: вие може просто да се окажете парализиран от страх, - прави извод Майкъл Инцлихт, но същевременно предупреждава да не се тълкуват погрешно резултатите от неговата работа: - Не бива да забравяме и за положителния ефект: именно това чувство ни мобилизира, когато грешим. Ако грешките все по-малко ни безпокоят, ще намалява и желанието да ги избегнем или поправим”.

Източници: http://www.mk.ru/blogs/MK/2008/12/18/science/3869 43/

                           http://vz.ru/news/2008/12/18/239802.html

                           http://www.internovosti.ru/text/?id=12857

                           http://en.wikipedia.org/wiki/Anterior_cingulate_cortex

                           http://phys.org/news155404273.html