По тази тема съм писал вече ("Ами ако..."). Но някак си усещам, че идеята ми е много повърхностна, слаба и е може да бъде оборена (всъщност винаги може). В същото време си давам сметка, че съществуват много теории по отношение същността на информацията. Винаги е така – най-обикновените неща, които ни заобикалят, крият в себе си най-големи тайни. Нужно е просто да се огледаме – ами вижте гравитацията, вижте информацията, вижте материята, която е навсякъде. Какво ли не още. В детските си години всеки си е задавал любимия въпрос „какво е това?”. С времето това става рутинно ежедневие и самият въпрос някак си отмира, дотолкова свикваме с присъствието му, че го забравяме. Докато един ден, когато пораснем, детското у някои от нас отново се пробужда…

Според някои (няма да цитирам, все пак това не е научен труд) информацията има материален характер. Бих се съгласил, но по начина, по който аз разбирам информацията, ще поставя някои условия. Най-общото определение, което бих дал за информацията е, че тя е отражение в съзнанието ни на всичко, което можем да наблюдаваме и изучаваме. Простичко е, но мисля, че обхваща цялата характеристика на информацията. И нещо повече. Информацията съществува вън и независимо от нашето съзнание. Не винаги е необходимо да наблюдаваме нещо конкретно за да получим необходимото ни количество информация. Например колко от нас са ходили на Северния полюс, а почти всеки, когото запитате ще ви даде някаква информация за него. Излишни са други примери – всеки може да даде хиляди. Тук обаче имаме една особеност на информацията – възможността за нейното съхраняване. По принцип (някой може да запита откъде накъде) информацията съществува само и единствено в момента на нейното получаване. По-горе поставих една уловка – дадох пример с информацията, която имаме за Северния полюс. Да, разполагаме с такава информация, разбира се. Но особеното тук е, че тя не е непосредствено възприемана, а е резултат на натрупани знания от хора, живели преди нас. Изследвайки Северния полюс те са натрупали информация и са я съхранили. На практика те са се възползвали от едно от свойствата на информацията – нейното съхранение. Но дали наистина така стоят нещата в природата? Дали информацията наистина притежава това качество, ако я разглеждаме извън човешкото съзнание? Ако разгледаме например едно току-що отрязано дърво, знаем, че по броя на концентричните кръгове с голяма точност можем да определим възрастта му. Можем ли в тоя случай да кажем, че разполагаме с информация?  И да, и – не. В случая информацията, с която разполагаме е, че виждаме концентричните кръгове. И толкова. Останалото е аналитична информация, т.е. ние сме използвали съхранена преди информация, обработили сме я, съпоставили сме данните и в крайна сметка сме направили умозаключение. Ето резултата: благодарение на обработването на информацията – текуща и съхранена, сме получили нова информация, която обаче вече е продукт на мисловна дейност, а не схематично отчитане на факти. Всичко това навежда на определени мисли. Информацията съществува извън нашето съзнание и независимо от нея, но именно съзнанието, разума има свойството да я обработва. Подобен анализ на информацията се наблюдава и при животните. Те например могат да изчислят дали ще прескочат дадено препятствие или не, дали могат да догонят плячката си или – не, дали храната, на която са попаднали е годна или – не и т.н. Разбира се, че от тези примери не можем да твърдим, че животните имат разум. Но те притежават едно много важно качество – да анализират информацията. Именно поради тези си възможности видовете са се съхранили в процеса на еволюцията. Безспорно аналогични способности притежават и растенията. Бихме могли да обобщим, че обработката на информацията е специфична и основна функция на живота. Единствено разумът, обаче, е в състояние да я обработи с цел да преобразува природата, да я култивира в свой интерес. И точно тук ме спохождат едни особени мисли. Не може ли да допуснем, че информацията, като неразделен белег от природата е именно този инструмент, който, обработен от разума, има за цел да въздейства на природата? Ще се опитам да обясня. Вече имам идея по тази тема ("Ами ако...") Но там нещата са доста повърхностни. Ето за какво става дума.

Не съм специалист в нито една от областите, които засягам. Но мисля, че това не пречи на човек да мисли. Дори нещо повече – колкото повече знам, толкова повече бих се ограничавал от рамките на познанието, което ще ми казва: „Ограничи се до тук – нататък нещата не са изследвани”. За мен няма „до тук”. Поемам дълбоко въздух и … скачам. Какво всъщност знаем за заобикалящия ни свят, за Вселената? И малко, и много. Знаем, че материята е навсякъде, знаем, че има най-различни полета – енергийни, електромагнитни и какви ли още не. Знаем, че има и светлина – може би най-забележимата лъчиста форма на материята. Само дето никой не е изяснил защо съществува например светлината? Явно, че тя е продукт на ядрено разпадане на материята – поне слънчевата. Дали нейното съществуване е неизбежно или е целенасочено? Според нашите представи и разбирания биологичната форма на живот не може да съществува без светлината. Това означава ли, че тя е носител на нещо? И ако да – на какво? Защото е много лесно да я обвиним за главна причина за съществуването на живота. Всъщност тя наистина е една от главните причини за това. А защо да не допуснем, че светлината е част от сложния механизъм за предаване на информация? Само като си помислим, че една холограма, например, съществува само и единствено благодарение на светлината. А какво всъщност е холограмата? Просто съхранена информация. И така. Ако приемем допускането за свойството на светлината да предава и съхранява информация за вярно, защо да не разширим това допускане и да предположим още, че съществуват и други лъчисти форми на материята, които също са носители на информация? Защо да не допуснем, че след като светлината може да съхрани информацията в холограмен вид, същото свойство, а дори и по-универсализирано, може да притежават и  други лъчисти състояния? Практически светлината е единственото лъчение, което можем да регистрираме с човешките сетива. А другите, които не можем да регистрираме? Какви са техните свойства? Какво ги е породило? Защо ги има? Какво е тяхното предназначение? Защото природата не създава нищо, което да не й е от полза. Дори ако под природа разбираме цялата тази безкрайност, наречена Вселена. Няма лъчение, което, разпространявайки се, да не се сблъска с твърда материя. Е, какво ще последва, когато това се случи? Можем само да гадаем. Напълно съм наясно, че доста от тези последици вече са изследвани. Но! Изследвани са само тези, за които имаме информация (отново тази дума), че съществуват. А дори и за тях не съм сигурен, че всичко е ясно. Защото ако претендираме, че знаем какво се случва с твърдата материя, когато е облъчена с радиоактивни лъчи, едва ли това е цялата истина. Защото претенциите ни могат да се разпростират само и единствено върху познаваемата част, върху това, което предварително ни е известно като обект и субект на нашата цел. Постоянно в ежедневието си ние сме подложени на какви ли не облъчвания -  електромагнитни, радиоактивни, светлинни и още не знам какви. Ние обаче изследваме като че ли само вредата, която те нанасят на живите организми. Някак си плахо се прокрадват тук-таме опити да докажем, че има и полза. И донякъде използваме тази полза – например разбиването на туморни образувания с магнитно-ядрен резонанс; създаване на апарати за комуникация – радиотелефоните; изкуствени източници на светлина; използване на електромагнитните сили за изработка на механични устройства и т.н. Но каквото и да правим, го правим с цел да облекчим начина си на живот. Може би природата ни е създала съвсем целенасочено с ограничени сетива – да се усъвършенстваме като вид единствено на база познаваемото. Природата ни е ограничила възможността да получим повече информация, отколкото ни е необходима. И тук се намесва библейският мотив за плода на познанието.

 Но да се върнем към различните вълни. Поредното ми допускане е свързано със следното. Вече споменах неоспоримия факт, че, разпространявайки се, вълните неизбежно се сблъскват с твърдата материя. При това те или предават или отнемат информация от нея. Ако в един времеви отрязък дадено тяло има една характеристика, ако е носител на точно определена информация, то в момента в който му се въздейства по някакъв начин, тази характеристика се променя. Променя се и информацията за това тяло. Възможно е да се промени неговата структура, възможно е да се промени ориентацията му в пространството или да се променят физични или химични параметри. Каквото и да се случи, можем да обобщим, че се е променила информацията за това тяло. А защо да не допуснем, че вълните са именно носителят на информация, която се предава на твърдото тяло? Знаем, че преминаването на радиоактивни вълни през твърдо тяло, го правят радиоактивно. Но това, което правим е констатиране на следствието. А причината е атакуването на това тяло с радиоактивни лъчи. Мисля, че точно тук става интересно. Защо смятаме, че това е случайно? Какво се крие в причината едно тяло да бъде облъчено? Когато го правим съзнателно, като човешка дейност, това е ясно – търсим някакъв резултат. Но когато това се случва в природата? Всички мислим, че това е случайно. Да продължим с примера за радиоактивните лъчи. Не е ли странно, че сами по себе си тези лъчи не представляват никакъв интерес. И за да стане по-ясно – ние регистрираме само и единствено следствието от тяхното съществуване. Не можем да ги регистрираме докато те не срещнат твърда материя. Дори за да регистрираме тяхното наличие, подлагаме сондата на гайгеровия брояч на пътя им. А сондата все пак е твърдо тяло. И какво се получава? Радиоактивните лъчи носят в себе си информация, която предават на твърдото тяло. Дори и след като се прекрати облъчването, информацията, която са носели лъчите, остава в твърдото тяло. Излишно е може би да уточнявам, че имам предвид радиоактивното излъчване. Знае се, че без светлина няма живот. Защо? Просто защото животът без светлина няма откъде да получи информация как да се развива, т.е. светлината е носител на информацията за начина и посоката в която да развива животът. До тук натоварихме светлината с отговорността да предаде на материята информация как да си направи и поддържа живот. Съзнавам, че може би малко прекалявам с ролята на светлината, но дайте ми нещо друго по-подходящо. И стигам до най-същественото.

 Човекът е измислил гръмоотвода. Природата е създала мозъка. Гръмоотводът привлича към себе си електрическите заряди в атмосферата. А мозъкът… Мисля си следното. Доста говорих за лъчи и вълни. Вероятно всеки ще се съгласи, че те въобще не са изцяло и изчерпателно изследвани. Дори тези, които познаваме. И тъй като това не може да се оспори, ще ползвам универсалното понятие „вълни”. Под това понятие имам предвид всички вълни които познаваме, както и тези, които предстои да открием, а защо не и тези, които никога няма да открием. И така. След като мозъкът вече е създаден, наситен е с гънки, неврони, налице е необходимата биохимия, остава да се приведе ред във всичко това и да се организира някакъв процес. Допускам, че именно мозъкът е тази материя, която е предназначена да бъде най-податлива на въздействието на вълните. Кои точно – не знам. Но за себе си вярвам, че върху него въздействат не само един вид вълни, които да оставят следа. Въздействието е от вълни, които са носители на точно определен вид информация. И нещо повече. Този вълнови коктейл не само предава, оставя информация, но и срещайки гостоприемник, той  се възползва и за да получи такава. По този начин, филтрирайки новополучената информация по степен на полезност, той я предава на новосрещнати обекти. По този начин се образува и обогатява съзнанието. Естествено не всички обекти (мозъци) са еднакво податливи на въздействие. Например мозъците на животните могат да възприемат само елементарна, примитивна информация, осигуряваща им единствено оцеляването (инстинкти). Докато при човека наред с този тип информация се привнася и възможност за аналитично мислене и творческо преобразуване на природата. Допускам, че ако това е така, бихме могли да обясним и „дежа вю” у някои представители на човешкия род. Не е изключено наред с основната информация, вълните да вмъкнат и такава, получена от други хора, в минали времена, но носеща у себе си нещо значимо, полезно. Тогава най-лесно бихме обяснили преражданията, например.  Я се опитайте да накарате едно дърво например, да акумулира топлина. Трудна работа! Ами я опитайте с парче метал? Май се получава. Защо да не приложим тази елементарна схема към цялата материя въобще? Има, да речем такава материя, която въобще не се поддава на поумняване, колкото и да я облъчваме. Но има и друга, за която това е причината да съществува.

Ако приемем всичко това за възможно, не е ли по-лесно да приемем и възможността за извънземен разумен някъде във Вселената? Светлина има навсякъде.

Вълни – също, със сигурност. Е, тогава?...                                                                                                                                           

 Има и още нещо. Ние, хората, живеем със самочувствието, че притежаваме разум. Не е ли това малко горделиво? Кой ни е казал, че притежаваме разум? Всъщност, това ли е разумът -  с което се хвалим? Знаем ли, в края на краищата, какво е разум? Това, с което разполагаме и осъзнаваме нещата ние наричаме разум. Повтарям – н и е   наричаме разум. А защо да не допуснем, че това, което наричаме разум, всъщност е само едно първо стъпало към някакво друго състояние, друга форма, която дори не можем да си представим как изглежда. За рибата, например, светът свършва там, където свършва водата. За нас светът свършва там, където свършва Вселената. Ако тя наистина е безкрайна, какво има оттатък? Как се е развил разумът, който познаваме? И дали наистина се е развил или е закърнял? Дали Природата не е изнамерила някакъв друг, по-могъщ и по-полезен инструмент за да се самоусъвършенства? Май много питам…