Постинг
21.11.2012 10:18 -
За интуицията и времето
Автор: christ
Категория: Лични дневници
Прочетен: 700 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2012 10:34
Прочетен: 700 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 21.11.2012 10:34
За интуицията и времето
Човекът се различава от другите бозайници само по разума, който притежава. И тук като че ли се крие един парадокс. Става въпрос за следното. Като че ли липсата на разум се компенсира от интуицията. Мисля, че ще се съгласите с мен, че смисълът на живота за всяко живо същество е продължаване на вида. Следвайки тази аксиома, нормално е да допуснем, че именно разума е призван да помогне за постигането му. Тук като че ли стигам до едни мои стари идеи, но погледнати от тази гледна точка, те вече придобиват нов смисъл. Докато при човека интуицията е спомагателен инструмент, подпомагащ вземането на решение в критична ситуация, то при другите бозайници като че ли се явява основен и единствен. Човекът разчита да стигне до решението основно благодарение на знанията, които притежава и е натрупал по време на обучението си. Влиянието на подсъзнанието само помага при вземане на решението. Докато бозайниците дори не се замислят – при тях всички познания са вродени и се предават генетично. Животът само ги обогатява и доразвива. Това е накратко. А може би това е съзнателно заложено за да може обществото да се конструира по по-подреден начин...
Винаги ме е измъчвала мисълта за дефиницията на понятието „време”. Тук също се крият много парадокси. Ако се повлияем от апориите на Зенон, можем да докажем, че в настоящето няма време. Това може да се приеме за достоверно, ако успеем да „нацепим” времето на безкрайно малки интервали, граничещи с нула, и си изберем един от тях. В този отрязък няма да има време, първо защото ние сме го съкратили до практическа стойност нула, и – второ, защото материята в този отрязък ще се намира в състояние на пълен покой – ние вече го приехме за вярно. Мисля, че тук може да се разсъждава доста. Запазвам си правото да мисля още по темата.
Човекът се различава от другите бозайници само по разума, който притежава. И тук като че ли се крие един парадокс. Става въпрос за следното. Като че ли липсата на разум се компенсира от интуицията. Мисля, че ще се съгласите с мен, че смисълът на живота за всяко живо същество е продължаване на вида. Следвайки тази аксиома, нормално е да допуснем, че именно разума е призван да помогне за постигането му. Тук като че ли стигам до едни мои стари идеи, но погледнати от тази гледна точка, те вече придобиват нов смисъл. Докато при човека интуицията е спомагателен инструмент, подпомагащ вземането на решение в критична ситуация, то при другите бозайници като че ли се явява основен и единствен. Човекът разчита да стигне до решението основно благодарение на знанията, които притежава и е натрупал по време на обучението си. Влиянието на подсъзнанието само помага при вземане на решението. Докато бозайниците дори не се замислят – при тях всички познания са вродени и се предават генетично. Животът само ги обогатява и доразвива. Това е накратко. А може би това е съзнателно заложено за да може обществото да се конструира по по-подреден начин...Винаги ме е измъчвала мисълта за дефиницията на понятието „време”. Тук също се крият много парадокси. Ако се повлияем от апориите на Зенон, можем да докажем, че в настоящето няма време. Това може да се приеме за достоверно, ако успеем да „нацепим” времето на безкрайно малки интервали, граничещи с нула, и си изберем един от тях. В този отрязък няма да има време, първо защото ние сме го съкратили до практическа стойност нула, и – второ, защото материята в този отрязък ще се намира в състояние на пълен покой – ние вече го приехме за вярно. Мисля, че тук може да се разсъждава доста. Запазвам си правото да мисля още по темата.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 72
Блогрол
