Ситуациите, които описах като едни удобни примери за съществуването на случайността, сами по себе си се оказва, че не са чист казус. Какво имам предвид. Сетих се за нещо от теорията на вероятностите (малко неща си спомням все пак, но понякога са полезни). Там съществува понятието „черна кутия”с два отвора - единия вход, а другия - изход. Не като тази в самолетите, разбира се.

           Идеята е следната. „Входът” е причината, а „Изходът” е следствието. Уловката е, че между двата момента е „черната кутия”. Именно тук е полето на действие на теорията на вероятностите. Тук, в „черната кутия” се случват неща, които трябва да предвидим за да имаме максимално чист резултат на изхода. Какво направих аз. Да погледнем примера с тотото. На входа на черната кутия поставих причина – изборът на действие, което да ни доведе до желания резултат. В самата черна кутия обаче протичат много събития. Описателно те се състоят в броя на топките, еднаквостта им, формата на обема в който са затворени, траекториите, които изписват и т.н. На изхода чакаме следствието, което, честно казано, направо си е непредсказуемо. И ето какво установих. През цялото време, убеждавайки себе си и Вас в принципа на случайността, аз съм грешал, защото съм се подвел от нещо очевидно, но трудно уловимо – от инерцията в мисленето. Това, което разглеждаме като един процес, всъщност е сума, сбор от множество процеси (в случая ако топките примерно са 49, броят на процесите също ще е 49). Т.е. на входа на черната кутия ние стартираме 49 процеса – толкова е броят на топките. Всяка топка е в основата само на един процес. Тук 49 процеса влияят на всеки един от останалите 48.  На изхода очакваме финала също на 49 процеса. Да, така е – на изхода ще имаме 49 следствия, а не едно! Сложното в случая е, че не знаем какво става в черната кутия, защото сме  създали условия всичките тези 49 причини да съществуват и да действат едновременно. И ако трябва да се съсредоточим в чистотата на изхода, трябва да се концентрираме върху това, което се случва в черната кутия. Мисля, че трябва да има математическо решение на това събитие. В началото всички топки са събрани на дъното на сферата, благодарение на гравитацията. Когато я завъртим, първо ще си променят позицията тези топки, които са в периферията на скупчването. Тези, които са блокирани в средата ще се издигнат, увлечени от въртенето на сферата и в един момент ще паднат отново на дъното. Допълвам условията - следствието, т.е. резултатът е обусловен от няколко основни фактора: първо гравитацията. Без нея топката няма да се освободи от сферата; второ – скоростта на въртене на сферата, защото ако се върти силно, центробежната сила ще залепи топките за вътрешната стена на сферата и нито една няма да падне навън; трето – средата, в която се случва всичко това –  съставът на въздуха – по-гъст или по-рядък – примерно температура, надморска височина.  И от тук нататък започва един хаос... Но съм сигурен, че трябва да има решение, ако разглеждаме нещата по този начин. Ето – хрумва ми, а какво ли ще стане, ако този експеримент го проведем в безтегловно пространство, където няма гравитация? Какво ли ще получим на изхода? Впрочем можем да увеличаваме броя и усложняваме ограничителните условия, но това не е основната ни цел. Дано не съм на грешен път. Силно ми се иска да съм се докоснал до загадката на този приятен проблем.

Ще си позволя да възразя.Предварително се извинявам, ако е скучно, но това е научен проблем. Моделът на черната кутия е основен модел на Общата теория на системите и на кибернетиката. Въведен е, защото и двете науки изповядват принципа на холизма и отричат разчленяването и анализа. Впрочем теорията на вероятностите е аналитична наука и се използва само като помощно средство. По-добра работа вършат теориите за равновесието в системата, проследяването (по-скоро прогнозирането) на обратните връзки и пътя, по който системата се стреми към безпорядък. Някъде четох, че случващото се в една урна се поддава на описание чрез теорията на хаоса и че избраното топче е в точка на бифуркация (образно казано точка на завъртане или натрупване на обратни връзки).
Увлякох се и се извинявам, но мисля, че разбрахте къде трябва да се търси отговорът. Ако успеете, ще провалите всички тотализатори и ще заслужите нобелова награда :)))

Това, което съм написал възникна съвсем спонтанно. Имахме дискусия по тази тема с един приятел, което всъщност породи и тези мисли. Знам, че науката е анализирала тази тема. Но всяка тема, с която се е занимавала науката никога не е изчерпана докрай. Обикновено аз се пазя да цитирам вече проверени факти, защото волно или неволно това ограничава мисленето и като че ли задържа полета на фантазията. Въобще не съм съгласен, че сте се "поувлекли". Това, което споделяте само по себе си е принос към темата. Но забелязвате ли, че, цитирайки научни термини и необорими постановки, Вие сам попадате в капана на ограниченото мислене. Извинете ме за израза, нямам предвид това, че сте глупав, не - по-скоро се страхувате да погледнете настрани от вече известното. Може би не го осъзнавате, но Вие също като мен не се примирявате с науката и това, което тя ни налага като изводи. Аз обичам науката, но се съпротивлявам срещу недоизяснените неща, които някак си ни се пробутват като вече отдавна известни и доказани. Впрочем задавали ли сте си въпроса защо науката все още не е отговорила на такива елементарни въпроси, с които дотолкова сме свикнали в ежедневието, че дори не вникваме в тях? Например защо науката все още не е отговорила защо водата в моретата и океаните е солена, каква е природата на електричеството, какво всъщност представлява магнита и какво поражда силите, които притежава... Има и още, но мисля, че и това е достатъчно да се замислим. А ние ще продължаваме да питаме и да търсим. Не се стремим към нобелова награда. Стремим се да удовлетворим стремежа към познание. Успехи!