Интересна мисъл по отношение на човешката памет е изказала Бетси Спароу (американски психолог). Тя твърди, че едновременно със стремителното нарастване на популярността на търсачките, се променя и нашия мозък. Не във физиологичен план, а като начин на мислене. Ние все повече и повече се доверяваме на интернет в същата степен, например, както се доверяваме на колегата или на приятел. Тоест ние помним не самата информация, а къде можем да я намерим.

            Горното твърдение не е лишено от доказателства. Спароу е провела изследване, което е показало, че човек лесно забравя информацията, ако знае, че във всеки един момент може да я намери в интернет. И обратно – ако намирането й е трудно, запомнянето се получава значително по-добре. Интернет се явява като колективна система за запазване на информацията, при което на нас ни е по-лесно да разберем как да получим достъп до нея в даден момент, отколкото да разберем как е устроена и с какво е запълнена.

            За да докаже това, Спароу и нейните колеги се наложило да проведат четири експеримента. Първата група доброволци е трябвало да отговорят на няколко сложни въпроса. При това в интернет е можело да намерят отговор само на един от тях. Участниците изпитали сериозни затруднения, те не могли бързо да впишат въпроса в браузъра за да получат бърз отговор.

            На втората група просто дали твърдения, които трябвало да прочетат. При това са ги предупредили, че след това няма да могат да погледнат списъка. На първата група казали обратното. Естествено след проверката кой как е запомнил информацията, втората група е дала по-добри резултати.

            За третия експеримент е била поставена задачата да се запомни не само информацията, а и начинът за достъп до нея. Принципът е същия – дава се списък  с твърдения, но се поставя условието, че някои от тях ще бъдат запазени, други съхранени на определено място, а трети – изтрити. В резултат по добре се запомнят тези твърдения, до които няма да има достъп.

            При последния експеримент на участниците предложили да напишат на компютъра няколко твърдения и да ги запазят в пет различни папки. Резултатът показал, че по-лесно е запомнено кое твърдение в коя папка се намира, отколкото неговото съдържание.

            Някои ще кажат, че може би това е лошо, но така ли е всъщност? Когато не се съсредоточаваме да запомним конкретни факти, ние можем да концентрираме усилията си за разбиране същностите и механизмите, които ги управляват.