Постинг
22.02.2013 10:15 -
Разрових времето...
Автор: christ
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1498 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2013 10:20
Прочетен: 1498 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 22.02.2013 10:20
... и извадих един дълго лежал спомен. Той се крие в далечната за някои 1989 година. Учех в София - УНСС. Тогава народът се беше разгневил, всяка вечер имаше реки от хора, които търсеха море от хора, в което да се влеят. Двамата с един приятел бяхме на улицата - по-скоро от любопитство. Моите емоции като че ли бяха вече претръпнали и случващото се ме замайваше може би единствено със спонтанната еуфория. Стояхме зад Софийския университет и наблюдавахме случващото се. Но магнетизма на тълпата и уплътняването на пространството около нас ни увлече и без да се усетим, ние бяхме вече митингуващи. Просто не можеше да се откажеш - нямаше дори физическа възможност. Разбрахме, че се насочваме към Телевизията (тогава нямаше други телевизии). Малко преди да стигнем. усетих, че настъпвам нещо, подритвах го, за да мога да го наместя и да видя какво е. Оказа се мъжка чантичка. Беше претъпкана, безформена от това, което беше вътре. Едва успях да се наведа и да я взема. Инстинктивно се огледах за да видя дали някой вече я търси, но това беше невъзможно - скандиранията и виковете, ръкомаханията и устрема не даваха шанс да видиш нещо. Притесних се от това, че в ръцете ми е част от един друг, чужд свят. Вътре имаше може би документи, пари, някакви други ценности. Не знам - така и не посмях да я отворя, изпитвах чувството, че ще я оскверня. Не знаех какво да правя. В този момент вляво от мен забелязах униформен лейтенант от милиционерската (все още) охрана. Насочих вниманието му към мен и едва успях да му обясня какво се е случило. Той с готовност взе чантичката и се ангажира да я предаде в управлението, като свърши митинга. В следващия момент се загубихме. Успокоих се - все пак постъпих по най-правилния начин, мислех си. Митингът отмина, стихията стихна и всички се упътиха кой откъдето е дошъл. Почти бях забравил за случката, когато на перваза на един нисък прозорец забелязах нещо. Когато се приближих и се вгледах, не можах да повярвам - това беше чантичката, която бях намерил - изкормена, обезобразена и самотна. Вече никому непотребна. Това е всичко. Още ме измъчва този спомен - мародерство от хора, на които вярваш.
Вълнообразно
НЯМА ТАКАВА СЛУЧКА
Случка която никога няма да види първа с...
Нова случка или кой ме вдигна от леглото...
Случка която никога няма да види първа с...
Нова случка или кой ме вдигна от леглото...
е, когато те излъжат хора , на които имаш доверие.
цитирайТи си невероятен! Ти направо ме разтърси. Не съм допускал, че нещо толкова лично, и същевременно с такъв обществен смисъл може да породи поезия. За пореден път се убеждавам, че поезията е навсякъде около нас. Навремето спечелих един бас със стихотворение посветено на пепелника. Тъпо, като погледнеш, но важното е да изтръгнеш емоцията от нещото и да я опаковаш в ефирния амбалаж на думите. Хм, колко интересно се получи, май не мога да го повторя ;-) Радвам се, че има хора, които и в калта могат да намерят вдъхновението и да го шлифоват до блясък. Абе що не вземем да направим една партия, да речем, на задъханите? На тези, които някои наричат непримирими, на тези, които са свободни да мислят. И то качествено. Майтап! Не го приемай насериозно. Ама сега кьораво и сакато прави партии, че си помислих... Жив и здрав!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 72
Блогрол