Говорим за технологиите. В един постинг цитирах Wikipedia – по-точно определението за „технологии”. Това определение е удовлетворително, но само от гледна точка на поставените пред човека близки цели. Защо приемаме безусловно, че технологиите са реализирани възможности за подобряване качеството на живот? Защото не познаваме друго, по-висше стремление на човека. Развитието на духа, може би, но това е в тясна връзка с развитието на технологиите. За срам на човечеството атомната бомба също е връх в развитието на технологиите. Но колкото и грозно да звучи, имахме нужда от нея. Защото това беше единственият начин да спрем да я произвеждаме. Може да звучи парадоксално, но често, развивайки технологиите работим на принципа „проба-грешка”. Това не е лошо, дори напротив. Но това е приложимо само в случаите, когато резултатът е предсказуем в известни граници. Преминем ли извън този диапазон сме принудени или да се откажем от проекта, или да го усъвършенстваме. Атомната бомба, например, е един много успешен проект. Тук обаче се намесва разума, благодарение на който филтрираме полезността и най-вече нейната степен. Трябваха много години за да проумеем, че бомбата е полезна само в случай, че Земята е подложена на сериозна заплаха – било от потенциални извънземни или от насочил се към нея астероид, например. Поне докато не измислим друго, по-могъщо оръжие. И въобще – оръжията са най–жалкият, най-нечовешкият сектор в развитието на технологиите. Въпреки това, развитието му продължава. Сам не знам как се увлякох с този пример. Никак не ми се иска да го ползвам, но той някак от само себе си ми се натрапи. Все пак разсъждаваме върху умението на човека да създава и развива технологиите. Все си мисля, че без технологиите нашият вид отдавна щеше да е изчезнал. Ако приемем това за вярно, излиза, че човекът (най-беззащитното и донякъде приспособено същество) би трябвало да не съществува без технологиите. Да се опитаме да го изясним. Човекът е също биологичен вид, при това най-младият. Имайки това предвид и ако проявим известна доза снизхождение, можем да приемем, че приспособяването на човека все още не е завършило. Тук обаче има нещо странно. Първо – приспособяването е безкрайно дълъг процес, а човечеството едва е минало началото. Второ – защо развитието на разума очевидно е изпреварило процеса на приспособяване? Не е ли логично първо да се гарантира оцеляването на вида, а след това да се развие разумът? Трето – човекът още не се е приспособил на Земята, а вече има планове да се заселва на други планети. Какви са шансовете да оцелее там? Чий е този грандиозен експеримент. Във всичко това усещам лека паника у архитекта – замисленото трябва да се случи на всяка цена, за възможно най-кратко време. Грешките ще изчистваме в движение. Дано този път този биологиен вид успее да оцелее... Тези въпроси ми хрумнаха спонтанно. Вероятно можем да добавим още, но и тези са без отговор. Разсъждавайки по този начин като че ли отново стигаме до една по-отдавна коментирана тема. Става въпрос за водещата роля на разума, неговото създаване, съхраняване и развитие. Разумът трябва да оцелее на всяка цена! Като че ли в резултат на лотария, а не на взискателен кастинг, на човека се е паднало да притежава разум. А е имало и други кандидати. Защо? Защо човекът? И то при тези неблагоприятни за него условия. Защо не се е паднал, например на латимерията – на това идеално приспособило се същество? Защото средата, в която се е създала и съхранила, няма нужда от развитие, облагородяване, променяне, каквото и да е въздействие. Това е необходимо там – горе на повърхността на Земята, там Природата съсредоточава силите си. На повърхността има нужда от инструмент, който да помогне на Природата в реализиране на целите й. Но ми хрумва и друг въпрос – защо само едно живо същество трябва да е надарено с разум? И то при наличието на доста реални алтернативи? Или може би ние си мислим така, може те да са някъде около нас... Може би едно нестандартно хрумване – какво всъщност знаем за нашите приятели – растенията?
Придобитото качество да размишляваме, да анализираме, най-общо казано да използваме разума си, на самите нас като че ли изглежда като екзотична придобивка и ни кара да се дивим на тази ни способност. Никой не задава въпроса какво е това? Програмирано развитие, временно състояние на биологичния вид преди да изчезне, или най-обикновена мутация. Никой не знае какъв е алгоритъма за създаване на разума. В какви екстремални условия е попадал човека за да може изпреварващо да се развие тази му способност? И то преди да се приспособи все още към обкръжаващата го среда. Когато от биологична гледна точка той не би трябвало да е носител на разума, просто защото не е в състояние да го опази, толкова е слаб и беззащитен. Тук май ставам краен, но на такива мисли ме навежда подобно разсъждение. Струва ми се, че в целия експеримент има някакво недомислие. В какво се изразява то? В най-общ план предназначението на разума е да обработва заобикалящата информация. Това е безспорно. Защо обаче човешкият разум е толкова ограничен откъм тази възможност? Човекът има много ограничен брой сетива и рецептори. Къде ни са сетивата за електромагнитните излъчвания, къде ни са сетивата за ълавяне на ултразвук, къде ни са сетивата за отчитане на радиоактивни емисии? Къде ни са сетивата за толкова още много познати и непознати явления? Защо теърдим, че ние сме съвършени само по причина, че притежаваме разум? А някой може ли да обясни как трябва да изглежда истинският разум? В най-добрия случай може да се създаде математически модел... и толкова. Ние владеем зародиша на разума, неговата първична, аналитична степен. Вероятно ще трябва да изминем още доста дълъг път преди да достигнем следващата фаза. Не знам каква ще е тя. Може би конструктивна, съзидателна? Не знам... Вероятно това ще стане след пълното ни приспособяване. Ако оцелеем. Защото разумът има и обратна страна. За да се приспособи по-успешно, той често е жестоко агресивен към себеподобните си. Така че технологиите са една необходимост – досада за някои, еуфория за други.
Що се отнася до „Никита”. Ето какво. Първата версия на филма, която гледах, беше американският римейк на френския филм. С Бриджит Фонда. Мнението ми. На първо място поставям точно тази версия. На второ – френския оригинал (и двата са по сценарии на Люк Бесон). Френската версия е някак си щадяща зрителя, липсва жестокостта, която е водеща този филм. Насилието е смекчено по френски, изразните средства са леко профанирани – всичко е оставено на зрителя, на неговото въображение, на неговата способност подсъзнателно да доизгради динамиката и действието. Поразително силна е играта на Бриджит Фонда в американския римейк, обаче. Много силна! Ако не си гледал тази версия, горещо ти я препоръчвам! (http://www.imdb.com/title/tt0107843/) А сериала… ех, сериала… Сериалите обикновено развалят идеята. Нещо подобно се получи с „Фирмата” – силен филм, разводнено повествование в сериала, трудно се гледа. А сериала „Никита” – сериозен филм, ако не си гледал прототипа. НО! Сериала с Пета Уилсън! Този, който сега върви („Никита – отмъщението”), с Маги Кю в ролята на Никита Миърс, с извинение, е жалко подобие. Измислен сюжет, насилствено изтезаващ възприятията ми, сполучливо съсипващ сценария на Люк Бесон, слаба игра, самоцелен слаб екшън, разчитащ единствено на зрелищност, слаба, наивна драматургия. Може да съм краен, но аз имам една максима. Изкуството, в случая този филм, трябва да се възприема като пътен знак – ...
Ето какво за човека и неговата еволюция. Мисля, че съм ясен, че под еволюция имам предвид биологичната такава. Изкарай човека от банята и го хвърли на северния или южния полюс – няма значение кой ще си избереш. Да обяснявам ли какво ще се случи? Първо ще се огледа за нещо, което да обуе или да облече, след това ще потърси телефон за помощ, дори и носна кърпичка, защото носът му ще протече. Иначе – пиши го умрял до минути. Ако ги няма технологичните благинки, няма оцеляване. Ами погледни биотехнологиите. Ама тези в природата, а не тези, които сме плагиатствали. Помисли какво ще стане, ако махнем черупката на мидата или охлюва? Или ако обръснем кучето? Или ако изрежем ноктите на лъва? Ето такива технологии имам предвид, като казвам, че човек е несъвършен. Лесно ще повярваш, ако се върнеш и прочетеш нещастната съдба на къпания човек. Ами я си представи, че любимото ти хай-технологично яке на Спайдър се наложи като жизнено важна технологична приумица? Пази се да не свикнеш с него, защото а си го съблякъл, а те е хванала пневмонията. Ние не сме стигнали върха в еволюцията си. Напротив – в този аспект, в който я разглеждаме, сме доста изнежени и продължаваме така. И тук възниква въпросът: помагат ли ни технологиите за нашето биологическо еволюиране, или ни пречат? Това е въпросът.
Жив и здрав!
“Какво имаш в предвид с това "завърши"?! “ . Ами имам предвид, че рано слагаш точка. Напиши поне две-три изречения и тогава мини нататък. Отворения край, който оставяш, не винаги подсказва отговор, защото веднага е затиснат от друго изречение и предното остава висящо. И май, да – има нещо сложно у теб, Янг. Знаеш ли, това за лидера… хм! Може да ти се вижда не съвсем нормално, но аз въобще, ама въобще нямам лидерски амбиции. Предпочитам сам да си нося отговорността и сам да вземам решение – без това да засяга други. Иначе си работя в екип, когато се наложи, но индивидуалните действия по ми допадат. А пък “Вчера” си остана наистина култов филм. Ето още една моя странност – на електронния четец имам 64 000 заглавия. Ако чета на ден по едно, ще ми трябват 135 години. Но аз ще чета по две и така ще ги претупам за около 70! Какво ще кажеш,а! :-). Мисълта ми е друга. Не обичам да чета класика. Може и да са хубави книгите, ама ме дразни, че някой ги е обявил за велики и щем-нещем трябва да му вярваме.
А пък що се отнася до “технологичната” тема – не се впрягай, тя е безкрайна и неизчерпаема. Така че спокойно можеш та пуснеш друга.
„Дуализъм или хармония на противоположностите” – това усетих в твоята част от диалозите досега. Ще ме извиниш за „г” то – наистина е техническа грешка и се радвам, че си обърнал внимание. Но ето защо така съм го схванал. Основно, защото си ми дал повод за това. Доразвивайки мисълта, която мислех, че е водеща при теб, се замислих (понякога ми се отдава) и прецизирах начина ти на изказ. Наистина оставяш изреченията си, по-точно смисъла, който те носят, отворени. Може би мисълта ти изпреварва писането. Аз например докато пиша имам поне още две – три изречения като варианти на това, върху което съм. При тебе нещата са прекалено спонтанни, сурови, загадъчни, често нуждаещи се от тълкуване. И ако не се чете внимателно, човек може да се заблуди в основната мисъл. Приеми, че и аз съм попадал в тази клопка.
И сега нещо, което прецених като доста мъдро, и то казано от теб! Шегувам се, разбира се! Цитирам: „дори и да не си напълно сигурен в знанията си... щом си започнал вече да говориш... прави го Уверено! Твърдо! Гордо! ако щеш дори. Със Самочувствие! така даваш "спокойствието на Отсрещния, че ти Знаеш! че на Теб! може да се разчита!” Великолепно казано! Може би ти по много концентриран израз успя да кажеш това, на което аз дълго време съм търсил отговор. Много си прав, че именно по този начин се изгражда и поддържа самочувствието. Нещо, което на мен определено ми липсва. Тази твоя мисъл ми напомня една реплика от един друг култов български филм – „Сбогом, приятели”. Помниш, вероятно, когато в един от часовете, провеждани в парка, на репликата на един от учениците, Владимир Смирнов (в ролята на учителя) каза (по памет): „Ето така силно и гордо трябва да казваме мнението си на света’.
Що се отнася до обръщението ти към мен. Имаш пълна свобода да си избереш. Само подсказвам, че приятелите ми викат Краси.
А иначе – с удоволствие приемам темата за материята и енергията, ако не ти се вижда доста академична.
Жив и здрав!
И така. Споменаваш, че се стараеш да проникнеш в „нервно-лингвистичното програмиране” Демек – профайлър. Това е доста интересно. Едно девойче преди време писа коментар към един мой постинг. Доста задълбочихме диалога. Най-после й хрумна да ми изпрати снимката си. Че като я подхванах – няколко страници изписах с разни профайлърски мъдрости. Самият аз се изненадах като получих отговор, че съм допуснал само няколко незначителни, пренебрежимо малки разминавания. В случая говоря за анализ на личността с присъщите й специфични изражения в различни поведенчески рамки. Уточнявам, защото нервно-лингвистичното програмиране се прилага и за подобряване на всякакъв вид проблеми или разстройства на психическа основа. Имал съм такъв случай. Второто висше изкарах в УНСС – приеми обществени мауки, в частност социология. Учихме и психология. Предаваше ни една, бих казал, доста приятна и интересна жена. Обичаше да провокира аудиторията с малко нестандартни приказки. Та тази жена веднъж насочи вниманието си към мен и след дълго взиране каза, че, аз, например, въобще не мога да си поискам от нея, тъй като съм бил в състояние на фрустрация. Още до другия ден си промени мнението. Искам да ти кажа, че психологията е изключително силно оръжие както да покориш, така и да се провалиш. Майсторлъка е да намериш баланса.
Не казвам, че си залагал клопка. Просто нещата са по-различни от това, което си възприел. Мисълта ми е за стила ти на писане. Ето сега може би вече ще прозвучи като критика. Първо – по отношение на граматиката. Не говоря само за правописни грешки – всеки ги допуска или клавиатурата прави номера – то се усеща. Говоря например за употребата на главни букви, препинателни знаци, нов ред и други подобни. Второ – стила! Това е най-трудното за обяснение. Употребяваш доста думи не на място, по този начин объркваш словореда и предизвикваш двусмислие; ползваш думички-метафори, които ако някой вземе на сериозно, може окончателно да изпращи; обещаваш развитие на темата, а в същото време почваш нова. Е, има и други дребни нещица, но мисля да спра до тук. Всичко това ти го казах, за да изясня клопката. В клопка попадаш, когато си сигурен в смисъла на прочетеното, а то изведнъж се оказва, че не било това. Или – совите не са това, което са. Извинявай, Жоро, ако съм те засегнал, но едва ли го чуваш за първи път от мен. А иначе упражнението на ума си го бива.
Хайде като си починеш, драсни нещо.
Жив и здрав!
03.04.2013 13:51
Просто съм се престарала в разчистването!
/Момичето с Вола/
Цитирам: "Логиката плюс, базата данни, плюс обратната връзка е предпоставка за мисленето..." Съгласен съм, но... Всяко живо същество мисли. В буквалния смисъл. Мозъкът на всяко живо същество е биологичен компютър, който на базата на елементарни изчисления посочва най-правилното за момента решение. Но само мислене не е достатъчно. Мисленето е в основата на разума. Към всичко споменато по-горе е добавено само анализиране и резултатът е разум. Всичко останало по темата може да се дискутира в най-различни посоки. И сигурно всеки ще бъде прав.
Поздрави!