Прочетен: 762 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2012 10:11
Аз съм убеден, а и Вие също, че религията, в частност църквата, обединява изключително различни по темперамент, култура, образование и пол личности. И тук може би е уместно да цитирам една сентенция – единство в многообразието. Дълго може да се коментира многообразието като даденост. Ако задълбочим този анализ, неизбежно ще стигнем до всяка една личност отделно. Но не е това е смисълът на такова изследване. Важно е да се установи причината, която обединява. Съзнателно не намесвам на този етап религията, защото обединяването на масите има много корени – по партийни убеждения, спортни пристрастия, модни увлечения, професионални интереси и какво ли не още. Ако погледнем глобално на нещата, мисля, че няма да сгрешим, ако обобщим, че човекът, като социално животно, се нуждае от среда, в която да се социализира. От многото предоставени му възможности той би избрал тази, която най-много му импонира. Това съвсем не означава, че тя може да бъде само една. Съвсем нормално е човек да бъде привлечен в няколко социални групи едновременно, но една от тях неизбежно ще доминира. Как да открием тази група и необходимо ли е това? На практика всеки сам определя принадлежността си, но има и някои неизбежни присъствия. Ако ги изброим най-общо, може да ги подредим по следния начин. Първо – човекът неизбежно е член на световния социум. Тук той не може да избира. На следващо място е държавата, в която се е родил и започнал съзнателния си живот. По-надолу в скалата можем да поставим семейството, в което е отгледан и израстнал. Ако продължим надолу може да изпаднем в конфликт между търсеното място и реалната позиция. И това може да се направи, но в по-късен етап. Какво е важното за нас в този случай. Задавам си въпроса доколко социумът като даденост, а не като избор, може да повлияе на по-нататъшния избор на други обществени сдружения. До каква степен е свободен този избор и наистина ли е свободно избираем.
Колкото по-надолу в скалата слизаме, толкова приобщаването към дадена социална група става по-сложно. Изборът се определя от множество фактори, но най-вече от социалната среда. Ако родителите са лекари, вероятността поколението да приеме лекарската професия е към 80%. Така е във всяко семейство. Причината е добронамерената манипулация на съзнанието на подрастващия, който вижда героичния личен пример и подсъзнателно се стреми да подражава. А следствието е един нов наследник на семейните ценности. Мога да посоча един красноречив пример с едно малко пошло телевизионно предаване – това с бате Енчо. Задължителен въпрос какво работи майка ти и почти задължителния отговор на въпроса какъв ще станеш като пораснеш – професията на майката. Такъв тип са преобладаващите отговори. Ако в едно семейство родителите са религиозни, просто няма начин детето да е атеист. Освен ако е изключително будно и търсещо, но това са редки случаи. Групата, която е оформена за да социализира част от обществото трябва в максимална степен да отговаря на неговите интереси. Основният стремеж е лична изява и постигане на забележими успехи. Тогава е налице и удовлетвореността. Но често пъти изборът на социална група е спохождан от суета и снобизъм. Именно тези два основни фактора подтикват голямата част от обществото да изиграе представителна роля в определени обществени групи. Това е основната причина за развитието на религията в наше време. Още в първото народно събрание след „революцията” у нас, имаше свещеници. В същото време в самата Конституция (чл.13) е казано, че църквата е извън държавата. Тогава идва логичния въпрос какво търсят свещеници в най-голямата институция, призвана да решава съдбата на народа? Този факт беше подминат със срамежливо съгласие от цялото общество. Защото тогава никой не знаеше, не беше уверен кое е право и кое – не. На практика това състояние създаде изключително благодатна почва за развитието на религията. Защото самата религия даваше опора на лутащите се, на обърканите хора, на слабите и безпомощните. Не знам с какво църквата е помогнала за изграждане например на сполучлива икономическа политика на страната, за създаване на качествено здравеопазване или стойностно образование. Вероятно някой би ми опонирал, че църквата възпитава всички тези, които са в споменатите структури и по този начин съдейства за развитието на обществото. Е, аз гледам фактите, а не пожеланията. Утехата, която предлага църквата е удобно средство да подминеш проблема и да приемеш за даденост това, което ти се внушава, без да проявиш и капка съмнение, че е възможно да има и други пътища за добър живот. Предпочитам да живея скромно, но достойно, отколкото охолно, но манипулиран...ТРЕЙНСПОТИНГ ОТ ИЗМИНАЛИТЕ ДНИ
Отрежьте 3/4 от дедовия Путину
