Коя е възможната причина за придобиване на разум от човека? Многото думи, които бях употребил, може би щяха да се концентрират в една – и тя е   м у т а ц и я. Това е доста интересна теза. За целта погледнах какво е определението за „мутация” в Wikipedia. Ето какво открих:

Мутациите представляват промени в генетичната информация на организмите, носител на която са молекулите на нуклеиновите киселини - ДНК и РНК. Причините за възникване на мутации могат да бъдат грешки при презаписването на наследствена информация в рамките на клетъчното делене, пряко въздействие на увреждащи фактори като радиация, химически вещества (мутагени) и вируси, нарушения в контрола на нормални клетъчни процеси в рамките на мейозата и дефекти в системите за поправка на генетичната информация. В многоклетъчните организми най-общо мутациите могат да засягат репродуктивните тъкани и да бъдат предавани в поколенията или да засягат соматичните тъкани и да останат единствено в рамките на индивида. Изключения от това правило се наблюдава при някои растения, които са способни да предават соматични мутации на своето поколение по полов и безполов път.

От гледна точка на еволюционната биология, мутациите се разглеждат като движеща сила на еволюционния процес. Така например мутации, неосигуряващи предимство на организма (вредни) биват отстранявани в рамките на естествения отбор, а мутациите даващи преимущество в борбата за оцеляване (полезни) се съхраняват в наследствената програма на вида. Съществуват и неутрални мутации (т.е. нито полезни, нито вредни), които нямат пряко влияние върху оцеляването на организмите и тяхната тенденция е пряко акумулиране в генома.

Голяма част от възникващите мутации, се поправят от системите за поправка на генетичния материал, при което последиците се неутрализират.

 

 

А ето как е обяснено в Тълковния речник:

мн. мутации, ж.
1. Промяна, изменение.
2. Внезапна промяна в растителни или животински организми, която се предава на следващите поколения.
3. Промяна в гласа на юношите през пубертета.
• прил. мутационен, мутационна, мутационно, мн. мутационни. Мутационна теория.

 

 

 

Явно за нашите нужди това определение е доста слабо, но съм длъжен да го посоча за да съм лоялен към темата.

Не че не ни е ясно, но в това разширено определение (Wikipedia) има нещо примамливо, нещо дискусионно. Тук, в това определение има два стила – академичен и по-популярен, разговорен. Аз по по принцип ползвам академичния стил като база за размишление, а обикновено се изразявам на по-литературен, бих казал, език. Това съм приел като стил, защото по този начин се освобождавам от влиянието на рамките, мога да изляза извън тях и да привнеса малко емоция. Така описанието на проблема става за мен по-изразително, по-пластично. В никакъв случай не осакатявам идеята, а се опитвам да я направя по-популярна.

Ако се вгледаме в горното определение неизбежно ще открием много неща, които съответстват на нашите разсъждения, както и такива, които дават нови насоки. Задавам си въпроса що за мутации е преживял човекът, за да стигне до „съвършенството” си? Във всички случаи това са преди всичко генетични грешки. Какви пряко увреждащи фактори са предизвикали тези мутации? Дали грешки при презаписването на наследствена информация, дали радиация, химически вещества (мутагени) и вируси, дали нарушения в контрола на нормалните клетъчни процеси, дали дефекти в системите за поправка на генетичната информация? А може би всичко това заедно? Но, пак се питам, коя от тези причини в дотолкова уникална, че да въздейства най-силно само на човека? Със сигурност такива въздействия е понесъл всеки представител на животинския свят. Означава ли това, че при човека тази комбинация е била изключително специфична и на практика неповторима. Може би – да, защото има достатъчно видове с наченки на разум. Дори и да не го проявяват, те са готови да го демонстрират след малко упражнения или дресировка. Тук мога да изкажа предположението си, че инстинктите, които са присъщи на всеки представител на животинския свят са наченки на разум. Всеки индивид се ражда с тях и ги развива, попаднал във враждебна среда. Изкушавам се да направя метафората, че всеки се ражда с BIOS, а през живота си се старае да създаде операционна система на тази база. Знам, че тук тезата ми е доста слаба и податлива на атаки, просто защото академично не е приемлива, но какво да правя, като намирам сериозни връзки за да се защитя. А! Ето че ми хрумва още нещо. Не можем ли да приемем, че разумът е мутирал инстинкт? Кой всъщност може да ми представи еталонна структура на размишление, обозначена като „разум”? Защо съм длъжен да приема наложения стереотип на мислене, че да приложа и аз наложилата се схема на разсъждение?

Имам спомен, че в някаква сериозна публикация (извинете, че не мога да цитирам), човекът се е зародил като познатият ни вид някъде в Югоизточна Африка. По- важното в случая е, че този район е известен от край време със силната си радиоактивна среда. Среда, в която е произлязъл Човекът... Това е един от обяснимите пътища за развитие на някаква мутация. Тя е била неизбежна. Но, забележете, ако говорим за мутация на човека в тези условия, това означава, че той, човекът, все пак е дошъл от някъде. Защото мутацията все пак е промяна на нещо съществувало до този момент. Малко се изместих от темата. Все пак теорията за приоритетно развитие на едни сетива за сметка на други ми допада. Но за мен остава открит въпросът защо разполагаме с толкова малко сетива? Защо „най-висшата форма на живот” е ограничена в стремежа си да опознае света? Защо трябва да създаваме микроскопи, телескопи, защо трябва да търсим изкуствени (може би не е точната дума) начини за да проникнем в познанието си там, където нещата вечно съществуват? Ако това е даденост – имам предвид вечното съществуване на материята, независимо от вида, в който се проявява, защо ние нямаме регламентиран достъп до тази информация? Човек ползва едва около 12% от възможния капацитет на мозъка си. А какво правим с другите 88%? Просто нищо. Те си стоят като разточителен резерв. За какво всъщност е предназначен този резерв? Какво е това разхищение на природата? Дали това е случайно? Природата не работи с прогнози, тя по-скоро е на принципа „проба-грешка”. Попадал съм на доста опити за отговор, но нито един не съм преценил като достатъчно смислен и аргументиран.

 

За самия мен тези въпроси са непосилни за отговор. Може би бих имал известен успех, ако имах време да се задълбоча, но един живот е доста кратък срок. Засега се ограничавам само с хипотези.

Това с %-ното използване на мозъка е доказано вече като напълно невярно твърдение, така че може да го махнеш като неработещ елемент в тезата си.

Темата е интересна.

Удоволствието да постигнеш,невъзможното, е приказното предизвикателство,да не се ограничаваш от рамките!:)))

Това с %-ното използване на мозъка е доказано вече като напълно невярно твърдение, така че може да го махнеш като неработещ елемент в тезата си.

Моля, ако имате възможност пуснете ми едно линкче към това опровержение. Никъде не съм срещал дори изразено съмнение. Благодаря за оценката. Желая Ви здраве и късмет във всичко!

Тази мисъл има много мъдрост в себе си. Със сигурност има невъзможни неща. Едното удоволствие е да го докажеш, а другото - да ги постигнеш. Поздрави!

Ще потърся линк, сега не помня точно къде съм попадал на това като текст, но има немалко предавания по образователните канали от типа на Дискъвъри, където нееднократно е разглеждано това погрешно твърдение.

Ето един линк ( http://photos.mayaiv.com/index.php/mitove-i-zabludi-za-choveshkia-mozak/) , но предполагам, че ако се разровите с помощта на интернет търсачките ще откриете много повече информация, която да ви е полезна в изграждането на работната ви хипотеза.

Аз самият, изграждайки своите хипотези, не съм склонен да се доверявам на 100% на всички масово наложили се научни истини, защото науката постоянно се развива и доста от познатото ни, подлежи на ревизия с напредъка й в различните сфери на човешкото познание. Колкото до по-малко догми се опираме в мисленето си, толкова по-широк хоризонт се открива пред нас. :)

Благодаря за насоките. Аз също проявявам съмнение към някои научни факти по същата причина. Но една хипотеза все трябва да се изгради върху нещо. А доколкото това все още е доказан факт, ще го ползваме като инструмент. Когато събера достатъчно убедителни материали, дори с уговорката, че са само предположения, ще погледна на нещата и от другата страна. Още веднъж благодаря!

Така е - съгласен съм с вас.
Хипотезата стъпва на някакво допускане и оттам насетне започва да изгражда своите логически взаимовръзки с други известни факти.

А темата за възникването на Разума е може би най-интересната, редом с тази за възникването на Вселената, търсеща отговор на основният въпрос - Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме?

Скоро попаднах на един интересен сайт, разглеждащ теорията на Хаоса, който определено ми допадна ( http://xaoc.host22.com/index.html ) и ме накара да погледна по още един нов за мен начин над света. Мисля си, че може да се открият връзки между материалите там и интересната ви хипотеза тук.

произходът на човека. Хипотезата за мутация в радиоактивна среда според мен е достатъчно приемлива. Още през 1982 г. излиза книгата на Г.Н. Матюшкин " У истоков человечества" - едно научно изследване в тази посока. Аз също само бях чувала за тази хипотеза, сега ,когато имам първоизточника , ще се запозаная обстойно с нея...любопитно е. А относно капацитета на мозъка , който използваме, мнението ми е , че реално използваме целия капацитет на мозъка си , но не използваме целия капацитет на познавателния си конструкт- на способността да самоусъвършенстваме системата. Разум , съзнание и самосъзнание не се препокриват с мозък. Мозъкът е носител, а разумът ( психиката) е интегрален феномен на системата - носител. Мога да се обоснова, позовавайки се на системологията, но е невъзможно да стане в един коментар. Достатъчно е да кажем , че психиката ( разумът ) е самоорганизираща се система от информация. Съществува положителна обратна връзка между носителя и интегралния феномен. Т.е. както промените в химизма на носителя оказват влияние на системата от информация, така и последната може да променя носителя или поне се "стреми ". Вярно е , че са малко информационните канали, които дават информация на системата човешка психика. А някои още не са разработени. Всичко това е още в процес на развитие...или на търсене на нови носители... Поздрав към всички коментирали! Оказва се , че тук ( в темите на christ ) ще е интересно и съдържателно.