Прочетен: 2164 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2012 19:00
Повод за следващите мисли ми дадоха коментарите към някои мои постинга. (http://krivoshapkova.blog.bg/; http://valsodar.blog.bg/; http://ka4ak.blog.bg/ ) Дано не ми се разсърдят, че публикувам адресите на техните блогове. Правя го с уважение към тяхното мнение.
Не намирате ли за странно, че именно инструментът, който служи за опознаването на света е най-непознат на човека. Какво всъщност знаем за мозъка? Достатъчно малко за да сме сигурни в неговите възможности. Аз бих се насочил само към някои моменти, които будят размисли и въпроси. Отдавна съм наясно, че теглото на мозъка въобще не е показател за степента на интелигентност. Само че възниква един друг въпрос. Общоприето е твърдението, че колкото повече и по-дълбоки са гънките на мозъка, толкова човекът е по-умен. Явно тук става дума за това, че колкото по-голяма е повърхността на мозъка, толкова по-умен е човекът. Всъщност говорим за едно и също нещо. Но ако се замислим, леко ще се озадачим. Също е неоспоримо, че плътността на сивото вещество е една и съща, бих обобщил, за всеки бозайник. Тогава е съвсем логично, че при по-голямо тегло, мозъкът би имал по-голяма повърхност (да речем синият кит). А въпрос на лична амбиция и малко повече гениалност е да се образуват повече и по-дълбоки гънки. Не знам защо нещата не се коментират по този начин. Впрочем, нека да погледнем малко по-различно на нещата. Ето една глобална схема. Природата е напреднала и е създала така необходимия й разум. Какво е разумът във физически смисъл? Функция на някаква биологична субстанция. Доколкото сме изследвали процеса, това е мозъкът. Но за да е продуктивен и максимално полезен, мозъкът трябва да притежава няколко задължителни качества. Първото е мобилност. Това е универсалният начин да се получава и обработва информация. Второто е жизненост. Мозъкът трябва постоянно да се поддържа в стабилна форма и състояние за да е максимално продуктивен. На трето място бих поставил комуникативност. Това е способността на мозъка да се свързва с други и поддържа тази система в стабилно състояние. Никакви претенции за така изброените качества. Току-що ги измислих. Обяснявам го с това, че са се таили в подсъзнанието ми и просто са дочакали момента на отключване. Хайде да съберем 1+1. За да се гарантира успешното съществуване на мозъка, на него му е необходим механизъм, който да осигури всичко това. Ето ти го човекът. Човекът е пазител на мозъка; той чрез цялата си физиология го съхранява, изхранва и поддържа, осигурява му мобилност. Не искам да се приеме като противоречие с едни мои по-ранни мисли, но като че ли тук можем да намерим допълнение към смисъла на живота – опазването и възпроизвеждането на мозъка.
Изяснявам моето виждане, че мозъкът е само инструмент за произвеждане на разум. И така, както няма клещи за леваци, за мъже или за жени, за негри или за бели, така няма различни мозъци. Човекът е амбалажът (простете за грубата дума), който съхранява мозъка. Някъде за амбалаж е достатъчен кашон, другаде обикновена салфетка, на трето място – бронирана каса и т.н., и т.н. Зависи в каква среда е поставен да съществува мозъкът. За мен е интересно, че можах да открия и друг видим ъгъл на един и същ въпрос. А това е благодатен материал за градивна дискусия.
29.01.2012 18:37
23.03.2009 00:22
не съм специалист,но независимо от трескавата научна дейност все още познаваме/ако приемем че наиистина го познаваме/само около 15%от това което е около нас и в нас!Изключително малък процент,като продължавам да твъдя,че е съмнително дали наистина го познаваме!Продължаваме да използваме и същия и по малък процент от възможностите на нашия мозък!При такова огромно непознаване,не може да се твърди нещо като задължително условие!
За мен, той е именно този, който за най-кратко време, ще успее да намери правилното решение, на проблем пред който е поставен.
И вече именно тук, започваме да се разделяме в критериите си за "умност".
Един професор, може да е блестящ интелект в своето академично поприще, но ако го поставим в условията на първичното оцеляване, може да се окаже, че човек с незавършено основно образование и далеч по-нисък интелект ще има далеч по-високи шансове за оцеляване, защото ще притежава именно онези познания в паметта си, които ще му помогнат за това.
Тоест, в аспекта на развитото от теб в темата бих искал да допълня, че освен с какво ще напълним банките памет в нашият мозък е важно да изградим и конкретните синаптични връзки между тях чрез своят опит. Именно те, ще ни помогнат да намерим единственото правилно решение сред многото грешни, ползвайки и чуждият опит, качество което основно ни различава от животните, разчитащи за това основно на своите рефлекси за оцеляване.
29.01.2012 22:34
http://www.immortalitygst.com/bg/research-program/6-man-as-individual.html
съм се опитала да представя едно обобщено изложение на това какво е съзнание и доколко физиологичните процеси в мозъка му влияят. Но със сигурност трърдя, че няма зависимост между качествата на разума и големината или други характеристики на мозъка. Правен е опит за прерязване на комисурата между двете полукълба (Corpus Callosum) и се оказва, че при наличие на много малко непрерязани нервни влакна информацията между полукълбата продължава да се обменя и съзнанието да работи без проблем.
За мен, той е именно този, който за най-кратко време, ще успее да намери правилното решение, на проблем пред който е поставен.
Съгласен съм, но донякъде. "Умен" е качествена категория. За да бъде оценен един индивид, той трябва да бъде наблюдаван отвън, отстрани и след анализиране на някои критерии, този индивид да се постави в създадена преди това скала. Подобен подход използват IQ тестовете. Това е една строга система от строги критерии, които по най-строг начин дават относително реална оценка за степента на "умност". Но тези критерии са измислени също от хора. Поставям въпроса кой и какъв е еталона по който се сравнява индивидът? Говоря за една обикновена житейска среда в едно скучно и еднообразно ежедневие. Няма глупави хора. Такъв етикет поставяме на някой, който не отговаря на нашите мерки за умност. Но бъдете сигурен, че все някой ден ще се намери някой, който ще сложи същия този етикет на мен или на някой от вас...
С другото съм съгласен.